врачуване
(старобълг. врачеватн - „лекувам”) Древна практика на лекуване с баяне и билки. По-късно се преосмисля като гадаене и предсказване - опит за проникване в бъдещето или за разкриване на миналото чрез ирационални средства и похвати. Врачуването бива: за здраве, женитба, благополучие, смърт, плодородие и приплод; колективно и индивидуално, извършва се по небесни тела - луна, звезди, по реални предмети - огън, вода, дим, сито, лемеж, бобени зърна, восък, олово, по поведение на птици и животни, по вътрешности и кости, по сянка, по съновидения и ясновидения, по най-различни комбинации. Някои врачувания са свързани със знахарството. Извършва се по време на различни годишни празници - Нова година, Бъдни вечер, Гергьовден, Спасовден, Еньовден и др. Практикува се от определени лица - врач, врачка, гледачка, знахарка, врачарица. През древността тези лица не са диференцирани от племето. При феодализма има вече съсловно разграничаване, което се засилва през Възраждането. Днес изчезва от бита.