волута
(лат. volūta) Архитектурен орнамент, състоящ се от спирално завита част (охлюв) с кръгче (око) в центъра. Явява се като характерна съставка на йонийския, коринтския и композитния капител, като отделен декоративен детайл и конструктивен елемент /конзола и др./. В архитектурата на Ренесанса и Барока широко се използват волути с големи размери: при църковните фасади, при обрамчване на портали, врати, прозорци и др.
6
3