власи
1. Потомци на романизирано дакийско население на север от Дунав. От VII до нач. на XI в. територията, населена с власи, е в пределите на българската държава, а населението - в състава на българската народност. За пръв път се споменава в изворите като самостоятелна етническа група през X в. Власите са в основата на румънската народност. През XIV в. образуват своя държава, която поддържа добри отношения с България (Българо-влашки договори XIV век); 2. Власи се нарича и романизираното тракийско и илирийско население на Балканския п-в, свързано с историята на балканските държави - Византия, България, Сърбия, а по-късно и с Османската империя. За пръв път се споменава като пастирско население, обитаващо планините през X в. Власите участвуват в някои от въстанията на българите против византийската власт (Въстание в Тесалия 1066, Въстание на Петър и Асен 1185- 87 и др.); 3. През XIII-XIV в. в България, Сърбия и Византия с термина власи е обозначена и категория зависимо население (без оглед на неговия произход и етническа принадлежност), което се занимава с животновъдство и води номадски начин на живот; 4. След османското завладяване на Балк. п-в власи се нарича категория зависимо население, което обитава гранични райони на империята на юг от Дунав (във Видинския санджак), плаща по 1 флорин данък на огнище и дава войници в османската армия (наричани още филуриджии).