викам
1. крещя; вдигам врява
2. говоря на висок глас, повишавам тон - съзнателно (поради гняв) или несъзнателно (от превъзбуда)
3. карам се; порицавам, гълча
4. (разг.) казвам
5. (остар.) поръчвам (най-вече питие) от сервитьорката/келнера в заведение
1. Тоя кво се е развикал в 2 часа следобед?! Да ходи на полето - да си вика!
(към деца) Ей! Кво викате вие, бе?! Я по-тихо!
2. Еее, еее! Не викай толко! Много се палиш, нещо...!
– Добре, не викай - не съм глух.
– О! Извинявай. Малко се поувлякох...
3. (към колеги) Внимавайте да не прецакаме поръчката, че шефа пак ше вика!
(малко момче:) Трябва да се прибирам, че баща ми ше ми вика.
4. И ти, като ѝ го каза, тя кво вика?
5. (към другар по чашка) Да си викнем по още едно, кво ш' ка'еш?
или:
Още едно ше пиеш ли? А? .. Да ти викна едно малко?
...
Да ти викна една „Пещерска”/гроздова/ракия?