видня
(праслав. vygnjā от дакийски ōgnyā - „огнище”) Старинна рударска пещ, изградена от камъни и измазана с глина отвън и отвътре. Виднята има форма на пресечен конус, висок около 3 м, с диаметър в основата 1-1,10 м, а в горния край 60-80 см. Дебелината на стените е 50-60 см. Изгражда се обикновено в склон, така че горният и край да бъде достъпен за лесно зареждане (в противен случай се строи допълнително скеле), и до бързо течаща вода, необходима за задвижване на големи духала. Огнището при основата й се затваря с каменна плоча и в определен момент се замазва с глина. Под огнището се оставят 2 дупки за цевите на духалата за раздухване на горенето. Основата под огнището е заоблена ямичка и служи за събиране на редуцираното желязо, наричано неков или разсовач. Строи се и се управлява от майстор с двама помощници. Виднята се използува за добиване на желязо, мед, сребро и злато.