взаимни училища
Светски начални училища. Преподава се на говорим български език по взаимоучителната метода, а обучението се води с взаимоучителни таблици. Един учител обучава до 250 (и повече) деца. Взаимните училища в България възникват през I пол. на XIX в. в условията на прехода от феодализъм към капитализъм. Те са обществени, масовопосещавани, плод на националното ни Възраждане. С появата им бълг. у-ще превъзмогва средновековния си характер и се предпазва от гърцизма. Взаимните училища в България има и преди 1835г. в Свищов, Копривщица, Трявна, Самоков, но бързото им разпространение започва след откриване на Габровското взаимно училище през 1835г.. В средата на XIX в. почти във всички градове и по-големи села има взаимни училища. Известни са взаимните училища в с. Рабиша (Видински област), Копривщица, Свищов, с. Жеравна (Сливенска област), Трявна, Казанлък, Елена, Сопот, В. Търново, Котел и другаде. Взаимните училища се помещават обикновено в специална сграда, която има 3 до 5 пометения. Централно място заема учебната зала-салон, в която се учат всички деца. При изграждането й се съблюдават изискванията за правоъгълна форма (по дългата страна не трябва да надминава 2 пъти по-късата); разполагане на прозорците един срещу друг на двете дълги стени; на една от късите стени са учителското място (естрада) и входът; подът е с наклон до 5% към учителското място. В училището има и стая за подготвителния клас (приготвителен, предготвителен), в който децата, преминали взаимоучителните таблици, изучават граматика, катехизис, славянски език, география, българска история, аритметика, естествознание и др. Този „клас" постепенно се превръща в училищна степен (основно, основателно и пр. училище) с 2-3 годишен курс на обучение. След него се развива по-горна степен на образование - класно училище. Има стая за учителя и помощни (стопански) помещения.