благата и медената
Така българите са наричали чумата по време на чумните епидемии от началото на XIX век. Считали я за толкова страшна, че дори самото ѝ име не бивало да се произнася, затова вместо него се използвали названия, които трябвало да я омилостивят – например „леличка” или „блага и медена”. Последното е свързано и с представата, че чумата, подобно на другите болести и демони, много обича мед, затова по време на епидемия за нея се слагала трапеза с медена пита и вино.
Бай Стойчо го прибра благата и медената.
5
2