арете

Форма за мн. ч. на разговорното „аре” (т.е. хайде). Съществува и друга подобна, производна на „айде” (или, по-рядко, хайде) - „айдете” (хайдете).

Арете у нас - имам една бутилка уиски от чичо ми.

Пичове, арете на мач у събота. Играят наште срещу ваште.