Сердар чифлак
Леко подигравателно наименование на с. Стояново, общ. Вършец, обл. Монтана. За сравнение старото име на селото е Сердар чифлик. Местното наречие „чифлак“ е самоиронична референция към първобитния и неподправен характер на хората от Стояново, за който самите те разказват редица вицове. Често зад употребата на „Сердар чифлак“ вместо „Сердар чифлик“ стои деликатно загатване за проблеми с психичното здраве на говорещия местен жител.
Сред ромите от кв. „Изток“, гр. Вършец е известно, че в Сердарчифлашко не трябва да се стъпва, защото през втората половина на ХХ век местните стояновчани на няколко пъти са прогонили със сопи опитващи да се заселят в селото цигани, които впоследствие са се заселили във Вършец.
Характерният за селото сердарчифлашки боб се характеризира с това, че се прави набързо и в него има повече зелени треви, отколкото боб.
Ето и няколко вица от Сердар чифлак, в които хуморът прилича по-скоро на германския, отколкото на българския:
Няколко дни след сватбата кумът попитал младоженеца как му се струва булката. Стояновчанинът отговорил: „'Убава а, ама не е добра по 'арактор, шото не прика'а мно'о. "
Докторът посъветвал тракторист от Сердар чифлак освен работнически панталони да носи и долни гащи, понеже е по-хигиенично. На другия ден стояновчанинът се върнал при доктора и му се оплакал: „Абе докторе, нали щеше да е по-хигиенично? Вчера тръгвам язе с трактора и по едно време ми се досира. Слизам и свалям панталоните, тръгвам да сера и така се омазах, че не е за разправяне. “ Докторът отвърнал: „Усетих, усетих. "
Едно време в Сердар чифлак имало един, който сметнал колко пъти в живота си трябва да се преоблича, отишъл и се удавил у една локва. Тази история често е разказвана на малките деца с цел превенция. В тази връзка, селото е познато и със самоубийците си – при население около 30 души са известни двама.
"К'во очакваш, он' е от Сердар чифлак?"
"Аз съм от Сердар чифлак, ама съм дошла у Враца да гласувам. "
"А, ще хванеш риба, колкото у Сердар чифлак. “, т. е. много дребна риба.