ПМК
Абревиатура от подивял македонски карпуч. Описва състоянието на българските селяндури от Благоевградска и Кюстендилска (Дупнишка) област и външните им характеристики. Видни представители са хората от село Дяково. На пръв поглед отвратителни, дебели и грозни, тези хора имат три основни мотива в живота – дивотията, селянията и всеобща любов към македонската наденица, която любов води до рязко затлъстяване и стимулирането на статистиката за наднормено тегло, проведена от НСИ, на областно, регионално, национално и международно ниво. Тази любов към македонската наденица също се нуждае от това да бъде поддържана финансово и затова дяковчани прибягват към мутрениски изпълнения и вършат работи за големи мафиотски босове в Дупница и столицата. Дяковчанските мъже-мутри се славят с добрите си автоджамбазски умения, което се изявява с това, че карат джипове, предимно придобити от „бизнеса“ им в Италия. В тяхното отсъствие, дяковчанските жени се славят с лекотата си и лекотата, с която дистрибутират „субстанциите“ на мъжете си. Говорейки за субстанции, на почит и уважение е необузданото пиянство и консумацията на ракия. При нарушение на тази обществена основа, семейно-социалната структура тотално се руши и всичко става тотал-щета. Желанието за кютек, клане и кръв става ценност номер едно – сина иска да заколи баща си, сестра му иска да заколи майка си, майката иска да заколи балдъзата. Обаче всичко се връща към нормалното когато ракията отново е в изобилие…
Оле, тоа е ебаси ПМК-то! Колко е саато, че тря бегам колко може по далеч от тоа!