BGЖАРГОН^.com

* Как Насакото Яката получил името си *

Бащата на Насакото Яката бил просто един скромен и работлив служител в държавната администрация - работел по 12 часа на ден и не близвал алкохол. Така било обаче до деня, в който младата му съпруга (която работела като преводачка в българското посолство в Токио) се очаквало да го дари с първа рожба.

Този ден бъдещият татко отсъствал от работа, защото искал да бъде близо до жена си по време на раждането. Добре, обаче още от сутринта човекът се чувствал изключително нервен и неспокоен и накрая решил да послуша съвета на свой приятел, и да пийне нещо. Така, докато вървял в посока на акушеро-гинекологичната клиника, в която съпругата му била приета, той свърнал в един сàке-бар, поръчал си едно саке, седнал на бара и го изпил. Напитката обаче толкова му се усладила, че той веднага си поръчал и второ, а след него и трето, и четвърто... Ефектът бил, че той започнал да се чувства все по-спокоен и уверен в себе си - до момента обаче, когато съвсем се въодушевил, станал от бара и започнал да крещи на всеослушание как щял да става баща и как бил най-щастливият човек на Земята. Отначало, разбира се, клиентите и персоналът му се зарадвали и го поздравили, но човечецът малко се поувлякъл и започнал прекалено много да досажда на всички, та накрая се наложило охраната да се намеси. Алкохолът обаче бил влял неподозирана енергия и кураж у иначе съвсем миролюбивия чиновник - той оказал съпротива при извеждането си - дотам, че се наложило накрая охраната да го извлече буквално за реверите на сакото, вследствие на което яката му почти напълно се отпрала.

Както и да е. Благодарение на студения въздух, който го лъхнал навън, бъдещият татко бързо се отърсил от опиянението си (а и от претърпяното унижение) и си спомнил за своята мила женичка, на която водите ѝ били вече отдавна изтекли, а първите контракции започнали. Хукнал той към болницата, но колкото и да бързал, успял да стигне в отделението доста след края на раждането - и картината, която заварил, била следната. Жена му - полулегнала-полуоблегната в леглото - и със съвсем спокоен вид (явно раждането било минало леко) държала малкото бебенце в прегръдките си и с блажена усмивка го гледала. Щом зърнала на прага на стаята съпруга си, тя възкликнала радостно и - доколкото можела - вдигнала нагоре в ръцете младенеца и извикала на японски:

– Това е твоят син!

В следващия момент обаче съзряла скъсаната яка на сакото на мъжа си и отново възкликнала, този път с известна тревога в гласа си (и този път на чист български!):

– На сакото яката!

А мъжът ѝ отвърнал:

– О, колко е сляааадъъък!

Така, макар че по-късно узнал за получилото се недоразумение, бащата решил да запази името, което, освен че звучало много мелодично на японски, било и с леко екзотичен привкус, тъй като идвало от далечна България. А, както знаем, японците „'ного обица Бугариа!”