мачка руча поганци
котката яде мишки
Мачката руча поганци и в къщата най-накрая е спокойно.
котката яде мишки
Мачката руча поганци и в къщата най-накрая е спокойно.
„Котка яде мишки” на „шопски” диалект. Това всъщност е един изкуствен израз, съчинен от някого с идеята да представлява изречение, което е „напълно” неразбираемо за хората, които не познават шопския диалект. Докато първите две думи наистина все още се употребяват в Шопския край (въпреки че употребата на глагола „ручам” става все по-рядка, и при това главно от по-възрастните хора), то „поганец” (която лично аз никога не съм чувал да се употребява като „мишка”) е една ужасно остаряла дума и в изключително редките случаи, когато се използва, е винаги със значение „проклетник, мръсник, гад, гадина” – от още по-старото значение „езичник, неверник, безбожник”; да не говим, че това въобще не е шопска дума, а е остаряла българска такава, и то заемка от латински (от 'paganus' – „селски, просташки, езически”). Отделен въпрос е също и че думата „мачка” се използва в цяла Западна България и е толкова позната, че едва ли са много хората, които не знаят какво означава.
Подозирам, че същият тип изречения са били съчинявани и на други български диалекти, например на северозападен торлашки диалект – „Дживгар кюца барабинци на дирек” („врабче кълве мравки на стълб”), въпреки че в този случай може и отделните думи все още да се употребяват в Северозапада.
Мачка ручала поганци – да бе, да, my ass!