Кака Сийка
нарицателно за простовата лелка, селянка. Използвано най-вече като ироничен обобщен образ на жените (хората) от простолюдието и по-малките населени места.
Вероятно има връзка с разказа на Чудомир „Не съм от тях”. В него персонажът Кака Сийка реално не присъства, а е просто адресат, към който разказващата от първо лице – непоправима клюкарка – се обръща неколкократно, докато изрежда една след след друга клюките за хората от неназовано населено място.
Нерядко към „Кака Сийка” се добавя и някакъв мъжки еквивалент (от сорта на „Бай Пешо”), за да бъде по-завършено обобщението.
„За нас тука мерките може да са целесъобразни – ама я иди го обясни на кака Сийка от Мало Бучино, например!”
„Провинциалният електорат на ГЕРБ се състои главно от Бай Пешо и Кака Сийка, така че логично тези послания са отправени към тях.”