За кеф и разнообразие, и малко фантазия

Израз, който използвахме през ранното детство като ироничен отговор – най-често в ситуация, когато някой правеше нещо и не искаше да каже на друг защо. По смисъл отговаря на изразите „защото ми е кеф!”, „защото си искам!” (не е твоя работа). Произнасяше се с весело-заядлив тон, на един дъх и слято (понеже е доста дълъг). Беше използван най-вече от момичетата.

Класната стая на 2 б, в междучасието.

– Боби, а ти днеска защо си седнала до Тони?