Волжко-Kамска България
Държавно обединение, създадено по долното течение на р. Кама и около устието й при река Волга. Съществува от X в. до средата на XIII в. В образуването му вземат участие множество угро-фински племена. Главна роля за създаване на държавата, за нейното политическо укрепване, икономически и културен подем изиграват прабългарите. През средата на VII в., след разгрома на Кубратовата Велика България от хазарите, част от прабългарските племена с общото име котраги, водени от своя вожд Котраг, се изтеглят на север през р. Дон към р. Волга. През VIII и IX в. те са подвластни на хазарите. Към края на IX и началото на X в. прабългарите преминават окончателно към заседнал живот и започват да се занимават със земеделие. Начало на обединителния процес поставя през 922г. хан Алмас - властелин на гр. Болгар. Прабългарите влизат в съюзни отношения с арабите, от които приемат исляма. След разгрома на хазарите от русите (965г.) прабългарите стават независими. Волжко-Kамска България се оформя като феодална държава със силно развити занаяти и търговия. Главни градове са Болгар Велики, Биляр, Сувар и др. Страната поддържа активни търговски връзки с арабите, Киевска Русия, Византия, Иран и др. В края на X в. между Волжко-Kамска България и Киевска Русия започва политическо съперничество, което довежда до войните през 977, 985, 994 и 997г. През XI в. главен политически съперник на Волжко-Kамска България става Владимиро-Суздалското княжество. Конфликти между отделни руски градове и Волжко-Kамска България предизвикват войните от 1120, 1164, 1172, 1183 и 1220г. През 1223г. Волжко-Kамска България отблъсква татаро-монголите, но в 1236г. претърпява поражение; Болгар Велики и столицата Биляр са завладени. През 1241г. цялата страна е покорена от татаро-монголите и присъединена към Златната орда, но запазва известна самостоятелност. От средата на XIII в. градовете на Волжко-Kамска България отново стават големи търговско-занаятчийски центрове. В Болгар Велики започват да секат монети (от 1240 до 1428г.). През XIV в. територията на Волжко-Kамска България е разделена на 2 княжества, които водят активна борба за отцепване от Златната орда. От 1360г. Волжко-Kамска България е подложена на завоевателни набези на руски князе, които довеждат до окончателното й покоряване (30-те години на XV в.). Само гр. Казан остава като столица на обособилото се Казанско ханство. Наследници на културата на Волжко-Kамска България са днешните чуваши, които са и най-близките потомци на прабългарските племена. Източници: А. П. Смирнов. Волжские булгары. Μ., 1951