Витошка грамота
Документ (хрисовул) издаден от царската канцелария през 1378г., подписан и подпечатан със златен печат от цар Иван Шишман (1371-93г.). С Витошката грамота с. Новачене Софийска област, е подарено като феодално владение на Драгалевския манастир „Св. Богородица Витошка” (създаден по времето на цар Иван-Александър, 1331-71г.). Витошката грамота е първият български документ, който споменава средновековния град Средец с името София. Грамотата посочва феодалните задължения на селяните и изброява провинциалната администрация - средешкия кефалия и неговите практори, кастрофилаци, десеткари, примикюри, алагатори, житари, винари, десеткари за пчели, свине и овце, аподохатори, комиси, стратори, сердари, готвачи, крагуяри, кучкари, сенари и т. н. Във Витошката грамота за пръв път се споменават специални чиновници - перпираки, които събират паричен данък. Грамотата е ценен извор за феодалните отношения и административното устройство на българската държава през II половина на XIV век. Източници: Ив. Дуйчев. Витошка грамота на цар Иван Шишмана. В книгата му: Из старата българска книжнина. Кн. 2. С. (1944); Г. А. Ильинский. Грамота царя Йоана Шишмана Витошскому монастырю до 1382г. В книгата му: Грамоты болгарских царей. М., 1911