взел-дал
Крайно съсипан, изнемощял човек (примерно след дълго боледуване), който е вече пред умиране. Един вид, „оправил си е сметките с този свят”, „отива си”, „песента му е изпята”.
Преносно се използва за нещо, което е в критично състояние, пред окончателен разпад, „на доизживяване”.
Той бай Рангел вече е взел-дал. Поне са го изписали от болницата, човека - да си е вкъщи, при своите.
– Добре де, те нали имаха семеен бизнес, нещо?
– Аа! Бе то и бизнеса им - взел-дал!
47
8