Ватопедска грамота
Документ (хрисовул), издаден от царската канцелария през април 1230г. (след Клокотнишката битка), подписан и подпечатан със златен печат от цар Иван Асен II (1218-41г.). С нея село Семалто в Сярска област се дава във феодално владение на светогорския манастир „Св. Богородица Ватопедска”. Над посоченото село манастирът получава пълни права – „да го владее и обладава със самовластна и неотемлима власт”. Изброена е почти цялата провинциална администрация в българската държава – севасти, дуки, катепани, десеткари, псари, апокрисиари, аподохатори и т. н. Посочени са и феодалните повинности и задължения на селяните – дан, комод, арико, митата, аподохия, вино, хляб, зоб, десятък, ангария. Ватопедската грамота е ценен извор за феодалните отношения и административното устройство на българската държава през I половина на XIII в.. Пази се във Ватопедския манастир.