Гъзебачо
Праиспанско гаспачо, забравено в манастирската кухня, после отлежавало три дни между потните задни бузи на двуметров дебел монах, докато хъркал като развален гайдар на августовското слънце. Поднася се ледено, гарнирано с един самотен косъм магданоз, шепа мухи за аромат и онзи благороден дъх на домат, който е изгубил всякаква надежда за достойно съществуване. Истински деликатес за хора без обоняние и без чувство за самосъхранение.
Брат, това не е гаспачо – това е чисто гъзебачо.